Траянови врата – Величие и слава

Родовата памет на България е сломена. Нишката свързала траки, скити, готи, славяни и българи в сноп копия, в един могъщ и непреклонен народ е прекъсната. Загубили обединението, ние загубихме силата си. Заветът на Кубрат днес тежи повече от всякога над потомците му. За да бъдем отново едно цяло, трябва да се върнем назад, далеч назад в години, когато тази връзка е била жива. Когато българин до българина, брат до брата са създавали държава, давали отпор на могъщи армии и противници, считащи себе си за непобедими, като са поваляли знамената им на земята. Същата земя по която днес крачим, слепи за белезите й, глухи за песните й.
Мисията която ние, групите за исторически възстановки сме приели е да разказваме истории за отминали дни, да пресъздаваме бита и делото на хората, които са ги писали с мечовете си. В поклонението си срещаме много съмишленици. Чукаме на много врати и когато хората зад тях откликнат, те стават наши приятели и братя. През 2018 година получихме гостоприемен прием от Община Костенец и крепостта „Траянови врата” и заедно разказахме на хиляди българи за последните мигове на слава на Първото Българско Царство. За това колко велик цар е Самуил и как единствено позорът на бягството е спасило главата на Василий II – Българоубиеца.
Независимо от затрудненията на Община Костенец, и за да изпълним крепостта с духа на предците ни и тази година, ние хората, пресъздаващи българската история, решихме да отговорим на гостоприемството с уважение и да почетем паметната битка на 17 август при Траянови врата. Нека това е малката лепта, която всички ние дължим на предците, положили кости там, където ние гордо развяваме националния флаг.