Клонът на “Проект: Св. Лазар” в България е група за исторически реконструкции и въстановки, сформирана през есента на 2015 година.
Мисията на Проект Св. Лазар България е проучването, изучаването на Орденът на Св. Лазар в Йерусалим, така и опазване на Българската средновековна история и историческите паметници на културата. Проучване и пресъздаване(реконструиране) на средновековния бит, традиции и обичаи. Съдрудничеството с различни организации, държавни институции. Като например училища, музеи, галерии, читалища, библиотеки и други културни институции. Имаме за цел да пресъздаваме и реконструираме рицари, сержанти, монаси, занаятчии и простолюдие от Орденът на Св. Лазар Йерусалимски.
Кратка история на Орденът на Св. Лазар Йерусалимски
Орденът на Св. Лазар Йерусалимски е основан от кръстоносците в Палестина през 1098 г. въз основа на болниците за прокажени, които са съществували под юрисдикцията на Гръцката патриаршия. Орденът на Св. Лазар е основат от религиозни поклонници и монаси. Които в началото са имали за цел да охраняват главните пътища в светите земи свързващи завладяните от кръстоносците градове.
Орденът приема в редиците си рицари, болни от проказа, давайки им лечение и закрила, като по този начин те се чувстват равнопоставени със своите „братя по оръжие и съдба“ от другите кръстоносни ордени. Следва „Устава на св. Августин“ и въпреки, че не е признат официално до 1255 г., се ползва с определени привилегии и получава пожертвования.
След падането на Йерусалим през 1187 г. участва в Третия кръстоносен поход и редица битки след него. В битката при Форбия (дн. Газа) на 17 октомври 1244 всички участващи в сражението рицари от ордена, начело с магистъра са убити; участват и в битката при ал-Мансура (8-11 февруари 1250). След падането на Акра през 1291 г. Орденът на св. Лазар се установява във Франция и прекратява участието си в бойни действия.
През 1572 г. част от Ордена на св. Лазар се обединява с Ордена на св. Мавриций в Орден на светите Мавриций и Лазар, но самият Орден на св. Лазар не се разпада, продължавайки дейността си. Днес орденът съществува и има седалища в 25 страни и се занимава с благотворителна дейност.
Кръстоносните походи са един от най-известните феномени в европейското Средновековие. Те водят началото си от „молитвени групи“, наброяващи няколко хиляди въоръжени воини, които се отправят на преклонение към Светите земи. Така в самия край на 11-ти век папа Урбан обявява свещен поход срещу мюсюлманите, окупиращи бреговете на Сирия и Ханаан.
Последствията от това решение са дългогодишни борби между европейските католически кралства и арабските и селджукски държави в Близкия изток. През цялата история на няколкото християнски княжества в Светите земи битките между двете страни са непрестанни. Това води до появата на няколко рицарски ордена, които да обединяват християнските войски в полуавтономни религиозни учреждения.
Най-известните рицарски ордени са Малтийския, Тевтонския и Ордена на Тамплиерите. Освен трите големи църковни институции, в Светите земи съществуват и няколко по-малки религиозно-военни формирования. Едно от тях е ордена на Свети Лазар, който възниква около болница за лечение на проказа, намираща се в покрайнините на Йерусалим.
Макар че орденът съществува формално и до днес, историците не са сигурни кой от петте светци с това име е първоначалния патрон на клиниката. Най-вероятно учреждението е кръстено или на Свети Лазар, който е съживен от Исус Христос, или на Свети Лазар скитника – болен от проказа мъченик, почитан от католическата църква.
Възстановка на рицар-лазаритНе се знае и точната дата на основаване на ордена, но се предполага, че е около 30-те години на 12-ти век. Тогава за пръв път се споменава за медицинско здание край стените на Йерусалим, където монасите се грижат за болните от проказа жители на града. През Средновековието делото на свещенослужителите се счита за изключително благородно, тъй като проказата тогава е напълно нелечима и символизира бавно настъпващата смърт.
Хората, заразени от болестта, са възприемани като ходещи мъртъвци, а тяхното здравословно състояние – достойно за съжаление, съпроводено с погнуса. Именно затова Орденът на Свети Лазар е спонсориран от множество знатни люде, които осъзнават заплахата от инфекцията и искат да имат благоразположението на монасите от специализираната болница, в случай че прихванат заразата.
Проказата се оказва истински „бич божий“ за кръстоносците. Тя покосява както обикновените хора, така и благородниците. По това време лекарите не осъзнават реалните причини за разпространението на заразата и превантивните мерки са меко казано неадекватни. Именно по тази причина жертва на болестта става дори самият крал на Светите земи Болдуин IV.
Въпреки влошеното си здраве монархът решава да се сражава със сарацините до своята смърт през 1185-та година. Неговата постъпка вдъхновява множество болни от проказа рицари и воини, които преди това се отказват от бойна слава и лягат преждевременно на смъртните си одъри. След примера на Болдуин IV много от заразените люде стават членове на Ордена на Свети Лазар, който е основната институция, свързана с коварната зараза.
Стига се дотам, че другите рицарски ордени издават официални документи, чрез които не само позволяват, но дори задължават болните от проказа рицари и воини да се присъединят към Лазаритите. От своя страна последователите на Свети Лазар са добре спонсорирани от множество ктитори от Европа и самите Свети земи и приемат всеки мъж, готов да продължи битката с „мюсюлманския враг“ въпреки здравословното си състояние.
Рицари от Лазаритския орден, както споменахме по-горе болните от проказа хора нямат никакви шансове за подобрение през епохата на Средновековието. Поради тази причина се превръщат в едни от най-смелите и кръвожадни войни в Светите Земи. Печелят уважението на останалите ордени. Затова „живите мъртъвци“ от ордена на Лазаритите се прославят със своята готовност да връхлетят и в най-отчаяната битка и да се сражават до последно. Това тяхно качество е използвано в множество сблъсъци. Причината за това е, че от една страна самите воини нехаят за живота си, а освен това самите пълководци предпочитат да изпратят на заколение полуживите си воини, вместо да рискуват живота на здравите си бойци.
Орденът на Свети Лазар изгражда тесни връзки с Ордена на Тамплиерите. След падането на Йерусалим в ръцете на сарацините, двете институции споделят общ щаб в град Акра – последният християнски бастион на източния бряг на Средиземно море. След като и тази крепост е превзета от настъпващите армии, и двата ордена се оттеглят в Южна Франция.
И докато Тамплиерите продължават да играят своята политическа роля, Лазаритите започват да се занимават главно с цивилна дейност. С годините орденът запада и губи своите земи в повечето европейски държави. За това допринасят множество фактори, между които прекратяването на Кръстоносните походи, Черната смърт, появата на протестантството и др.